To the wonder или пътуване към символиката

To the wonder или пътуване към символиката

Sharing is caring!

Рядко се случва да попадна на изключителен филм. Този е един от тях, нарича се To the wonder или преведено в българските тракери – До чудото.
Не мога да говоря за актьорска игра, понеже не се акцентира върху нея. Диалогът е твърде малко. Филмът се разказва от всеки от героите като монолог към себе си. Всеки участник в тази феерия от кадри, лица, развети коси и залези търси. Какво ли? Любовта – тази, най-чистата. За свещеника беше безпрекословната любов към Бог. За жената всеотдайността към мъжа с главно М. А за мъжа – топлината на споделените чувства.

По време на целия филм се прокрадзваше тихо едно съмнение, което се утвърждаваше с постоянството си във времето и накрая водеше до грешни постъпки или помисли. В крайна сметка обаче изводът се свеждаше до това, че емоциите не биха били емоции, ако ги рационализирахме в техния пик.

В своята цялост аз разбрах филма като шепнещ и отчаян диалог между човека и природата, между хората и земята, която обитават. В последствие след представянето на героите или по-точно на себеизразяването им разделих на части цялостта и стигнах до изводите за любовта.

Препоръката ми е, че ако искате да се отпуснете за два часа в едно различно безвремие, именно този филм ще ви помогне да го направите.