Vicky Cristina Barcelona - една романтична приказка в Испания

Vicky Cristina Barcelona – една романтична приказка в Испания

Sharing is caring!

“Вики, Кристина и Барселона” е красив филм на Уди Алън, който отново ни въвлича в любовните терзания на обикновените хора.
Вики и Кристина са две приятелки, много близки, но напълно противоположни като характери, които решават да прекарат лятото в Барселона при роднини на Вики. Двете са представени дори визуално като противопоставящи се – русата мечтателка и съблазнителка Кристина, и разумната, чернокоса Вики. Едното момиче вече е избрало своя път в живота и както разказвачът във филма казва на фона на красивите пейзажи на Барселона: “Тя съзнаваше красотата на обвързването”. Докато другото все още се лута неуморно в лабиринтите на избора, който има, търси ирационалното, привлекателното и това, което ще спре дъха й.
Каква е Барселона с романтичните си пейзажи и внушителните паметници на културата на стара Европа на фона на оскотяването в Америка? Барселона за двете приятелки се оказва едно вълнуващо място, а запознанството им с очарователния испанец Хуан Антонио се превръща в игра на котка и мишка. Неговата прямота и чар ги завладяват, когато най-неочаквано ги кани да прекарат заедно уикенда в отдалечено градче. Хуан Антонио е човек, който не приема живота на сериозно, за да не си причинява душевни страдания. За него отреденото ни време е твърде кратко, за да бъде внимателен и да действа, осланяйки се на разума си. Подходът му е съблазняващ и уверен, а романтиката се крие в това, че е творец. Какво по-привлекателно за една жена, идваща от организирано до точност общество, от разхвърляното ежедневие и неукротимата свобода на духа на един художник?
Тогава се появява и тайнствената бивша жена на Хуан, за която той говори със страст и неприязън едновременно? Тяхната любов е едновременно невъзможна и възможна. Тя внася толкова колорит в цялата история, че без нея едва ли бихме могли да разпознаем колко подчинен всъщност е на женската красота един мъж. Или както Оскар Уайлд споделя: “Жените трябва да бъдат обичани, не разбирани”.
Като типичен филм на Уди Алън и този е изпълнен с обрати, с насоки за непредвидимостта на живота и за това какви са последствията от различните избори, които правим. Всичко това представено в претенциите на две поколения какво всъщност да следваме – сърцето или ума си. Много често се оказва, че сърцето никога не спира да иска своето, колкото и да се опитваме да го подтиснем.
Вики продължава да живее живота, който е имала в представите си.
Кристина остава все така търсеща и сигурна единствено в това, което не иска.
Образите и на двете са толкова познати от гледната точка на една жена. Като че ли те са сумарният образ, на който са ни възпитавали – следвай сърцето си, но слушай и разума си. Комичното е колко малко е нужно, за да се разклати едно дълго съхранявано убеждение. И колко лесно е да се убедим отново в удобството му, вместо да пристъпим встрани и да опитаме малко по-иначе.
P.P. Хавиер Бардем е новият ми любим актьор…!!