Миризливата купчина глупости на човечеството

Миризливата купчина глупости на човечеството

Sharing is caring!

Много обичам видеата на Лео. И друг път съм го казвала. Това, което не ми допада е колко са дълги. Но долното видео изгледах именно заради иронията в него и заради тоновете истина вътре. Не е някакъв велик извод, че човечеството като цяло е пълно с crap – боклуци, излишности, драмите на хората, глупостите на хората, нелогичните действия на хората. Всяко нещо, в което човек вярва, може да бъде оборено, може да бъде смалено до една малка нищожна точка. В нея целият смисъл, който един индивид може да вложи, за да се оправдае, че всичко е наред, може да бъде смачкан на съставните си части. А именно – че смисъл от превземки няма. Повечето от живота на хората преминава в опити за убеждаване на другите в нашите истини, в борба с егото, в надрастване на егото, в разрушаване на въздушните кули, които години наред сме строили. Едно от нещата, които ми харесаха най-много е, че човек много обича да сочи с пръст, но никога този пръст не е насочен към него. А би трябвало. В момента, в който осъзнае, че е част от цялата тази кочина, може да започне вътрешната промяна. Не е гаранция, че ще се отърве от всичката помия, която го заобикаля, но нищо не пречи да се опитва да излиза по-чист и по-осъзнат.
Въпроси от видеото, отговорът на които няма да е лесен? Та кой ще си признае, че е затрупан от помия?
Колко съм лицемерен в това да твърдя, че не съм лицемерен?
Какви оправдания използвам за собствените си глупости?
В чии глупости се вглеждам, за да се разсея от моите собствени? – Мрънкането, критикуването, демонизирането са именно похвати, с които човек се разсейва, за да не му остава време да оправи собствената си бъркотия.
Колко силно отричам собствените си глупости?
Причината човек да иска да убеди останалите в неговите принципи, религия, научни вярвания, логика, причини, защото колкото повече хора се съгласят с него, толкова по-малко ще чувства това като глупост и толкова повече ще усеща това като реалност. И последният инсайт от видеото е, че отражението на собствените вярвания в останалите всъщност има за цел отново собственото убеждение, което да се утвърди, а не толкова дали някой приема наполовина чуждата истина.