Castle Rock - трилър, който си заслужава

Castle Rock – трилър, който си заслужава

Sharing is caring!

Castle Rock e успешна комбинация от побиващи тръпки ужас, трилър и онази мрачна атмосфера, която се усеща само във филми, в които има пръст Стивън Кинг.
В началото предположих, че е по негова книга, оказа се, че няма конкретно произведение по темата.
Действието се развива в малко провинциално градче, белязано от редица трагедии през годината. Тези трагедии оказват влияние върху сивото ежедневие на хората, като го правят не толкова сиво. Може би по-скоро примесено с червения цвят на опасността –  неизяснени случаи на бягство, смърт, отвличания. Във всеки епизод ни се представят малко по малко главните герои, техните копнежи по нещо несбъднало се. Има моменти, в които, докато гледаш, съчувстваш на героя и си казваш “Ето, след толкова години чакане той най-накрая е спокоен, щастлив, получил е това, което иска”. Но сценаристите изиграват лоша шега и му отнемат това, за да го въвлекат във водовъртежа на страданието. Оттам не винаги се излиза пречистен. Понякога се измъкваш просто мъртъв. Или буквално, или преносно.
Намесени са и редица свръхестествени явления – героите чуват гласа на Бог, виждат случки, които предстоят, усещат лошото, което витае във въздуха. На фона на целия този необясним мрак и лоша тегоба, която тегне над града, силно впечатление правят откъслечните епизоди от миналото, които преследват една от героините, болна от Алцхаймер. Което ми напомни на няколко клипчета в ютюб, които съм гледала, в които визуално е представено какво се случва с човек с психични проблеми. Във филма загубата на паметта е изиграна много добре в поредица от визуални и мисловни прехвърляния във времето. Преди и сега се разграничават с помощта на различни предмети на местата, които причиняват объркване. Но това може да видите във филма и ще разберете за какво говоря.
И докато сюжетната линия с познатите ни герои тече нормално, макар и на моменти напрегнато, в предпоследния епизод ни се представя една напълно противоположна история, в която отново са замесени всички герои, но може би в алтернативна реалност. Една различна гледна точка, която неимоверно те кара да си пуснеш и последния епизод с огромно нетърпение. А когато и той свърши, да се чувстваш едновременно напрегнат и удовлетворен, че най-накрая се е появил отново филм, който да те хвърли в размисли и да те накара да се съмняваш в преценката си. Препоръчвам сериала с две ръце!!!